Конявска планина
Билото на планината в западната и централната част е плоско, разположено на около 1200 – 1300 m н.в. На изток от връх Колош, в Гологлавските височини и на юг в Поглед планина то се понижава. Западните и южните ѝ склонове, обърнати към долината на река Струма са стръмни, а северните към Радомирската котловина са стъпаловидни.
Най-голямо разпространение в планината имат горноюрските седименти – глинести шисти и варовици. В по-малко количество на североизток се намират средноюрски седименти – конгломерати, пясъчници и глини. Второ място по разпространение заемат среднотриаските седименти – варовици и доломити. Долнотриаските седименти са представени от песъкливи шисти, пясъчници и конгломерати. От другите скали се срещат кристалинни шисти в западните части и масивни скали в западните и източните части. Делувиални наслаги се намират по перфиерията на планината и по големите речни тераси. Алувиалните наслаги са характерни за Чокльово блато, което е запълнено с торф и за речните дъна[1]. Широко разпрострнение имат и карстовите форми.
